Сребро проба 925 или Стерлинг силвър

Какво всъщност значи сребро проба 925 и има ли значение дали пробата на бижуто ще бъде 925, 950 или 875? Отговорът е „разбира се“. Всъщност тези цифри показват съдържанието на среброто в изделието. Тъй като чистото сребро е много меко, то трябва да се съчетае с друг метал. Обикновено това е мед, за да му даде устойчивост и твърдост. Понякога се използват и други примеси като цинк, платина и родиево покритие. Освен, че заздравяват изделието, те му осигуряват блясък и предпазване от нараняване.

Най-високата проба сребро е 999, което означава, че съдържанието на чисто сребро в сплавта е 99,9 %. Такъв вид не съдържа почти никакви примеси. От него обаче няма как да се произвеждат бижута, защото е изключително меко. То става само и единствено за посребряване на бижута, направени от други материали или пък за рисуване на икони. Много светло, чисто и красиво, среброто може да бъде излято и в кюлчета с цел инвестиция. Само че и това се среща рядко, тъй като хората, които имат възможност да притежават подобни кюлчета предпочитат златните.

Следващата подред проба е 950. Подобна сплав притежава около 95 % сребро, а останалото в повечето случаи е мед. Тази проба обикновено се използва за ръчна изработка на бижута, тъй като сместа все още е мека и е лесна за обработка. Такива бижута са изящни, красиви и уникални, но трябва да бъдат внимателно гледани, пазени и обгрижвани, защото и при най-малкия натиск бижуто може да се деформира. Освен това потъмнява много по-бързо.

Най-разпространената проба сребро е 925. Сместа съдържа около 92,5 % сребро, а останалото в повечето случаи е мед. Наричано е още Стерлинг силвър (Sterling Silver). Причината за широката разпространеност на сребро от такава проба е, че тази смес е твърда и следователно купувачите няма да останат разочаровани след няколко пъти носене на бижуто. Всъщност след години опити, правени на база „проба – грешка“, хората най-накрая са открили „златната среда“ и най-оптималния вариант за производство на сребърни бижута. Много езици си приписват наименованието „sterling“. До ден днешен Германия, Франция и Англия спорят за произхода на думата. Една от най-разпространените е, че нарицателното се е зародило в Германия, заради факта, че на немски името на Балтийско море е "Ost See", или "East Sea" (Източно море) и от там балтийските търговци, които са търгували предимно с такава проба сребро, са били наричани "Osterlings", или "Easterlings". Така или иначе стерлинг силвър е станало името на такъв вид смес с такива пропорции.

Останалите проби сребро са по-ниски – 875 ( с 87,5 % сребро), 830 (с 83 % сребро), 800 (с 80 % сребро) и 500 (с 50 % сребро). От тях най-често се правят прибори и посуди, тъй като са най-издържливи и устояват на натиск. Това, разбира се, не значи, че са по-нискокачествени. Значи само, че имат по-малък процент сребро в тях и то отново за удобство на купувача.

Как да разпознаем какво е съдържанието на сребро в изделието? Производителите са задължени да слагат печат с пробата – 999, 950, 925 и т.н. Просто потърсете печата. Освен това на българската митница има сертифицирана лаборатория и преди всеки търговец да предлага сребро проба 925 (тъй като това е най-разпространената проба в България за търговия и производство), той е длъжен да изпрати в тази лаборатория своите бижута и тя също слага печат на изделието (ако действително е проба 925). Машината, която слага печата е ударна и често нарушават целостта на бижутата, но това пък е сигурен начин да разберете дали изделието е наистина стерлингово сребро. Ако бижуто има и двата печата, то значи наистина е от сребро проба 925.